Какво е пателарна луксация? 

Пателата, наричана още „колянно капаче“, представлява малка кост, разположена непосредствено над сухожилието за захващане на квадрицепсните мускули над върха на тибията (подбедрената кост, пищяла). Пателата действа като опора по време на нормалното изпъване на колянната става. Тя се плъзга нагоре и надолу в канала, който образува предната част на колянната става. При някои кучета пателата се размества (излиза) от този нормален жлеб. Последица от тази луксация е невъзможността за правилно изпъване на колянната става. Освен куцотата, предизвикана от механичния дефицит на засегнатото коляно, процесът е съпроводен с различна по степен болка и развитие на остеоартрит.

Как мога да разбера, че кучето ми има пателарна луксация? 

Пателарната луксация е често срещано заболяване. Тя засяга предимно кучетата, но се среща и при котките. Характерна е за  всички породи кучета, но страдат най-често кучетата от дребни породи. Възрастта на проява на клинични признаци е различна. Повечето животни започват да показват признаци още в ранна възраст, но появата на признаци и при зрелите кучета също е обичайна. Животните с извити задни крака (дъгообразна стойка) е по-вероятно да бъдат засегнати. Забелязва се характерно подскачане за няколко стъпки, след което животното възвръща нормалната си походка. Някои животни куцат продължително, а някои, при които са засегнати и двете колена имат схванатост и скована походка с невъзможност за пълно изпъване на коленните стави.

Каква е причината за пателарна луксация?

Причина за състоянието е основно генетичен фактор, последствие от селективното развъждане на кучета с предпочитана „дъгообразна“ стойка на задните крака. Животните се раждат с нормални колене, но започват да развиват аномалии на костите и мускулите на задните крайници в ранните етапи на живота си. Най-честата посока на излизане на пателата е медиалната (вътрешната) страна на колянната става. Когато мощният квадрицепсов механизъм започне да се измества в тази посока той започва да действа като струна на лък и кара бедрената кост и подбедрицата да се деформират в подчертана външна дъга. Жлебът, в който нормално се движи пателата не се развива правилно и деформациите в крайника продължават да се развиват.

Какво се случва в засегнатата става? 

Влизайки и излизайки от жлеба на бедрената кост пателата предизвиква нараняване както на собствения си хрущял така и на хрущяла по ръба на жлеба. Това предизвиква болка и прогресивен остеоартрит. Също така необичайното издърпване на квадрицепса предизвиква вътрешно въртене на пищяла по отношение на бедрената кост, което може да натовари други структури в коляното, включително и предните кръстосани връзки (CCL). Колкото по-дълго пателата стои навън, толкова по-плитък става жлеба.

Как се диагностицира пателарната луксация? 

Много често състоянието е забелязано още при рутинния профилактичен преглед, но е добре, след констатирането му животното да бъде прегледано от слециализиран ветеринарен ортопед. Често, за по-пълна преценка се налага извършването на серия от рентгенови снимки под обща анестезия. 

Как се третира пателарна луксация?

При възрастни кучета след случайна констатация нехирургичното лечение може да бъде най-добрия вариант. При незрели животни хирургичното лечение може да бъде по-подходящо с цел да се опита да се предотврати развитието на тежки деформации на крайниците.

Нехирургично лечение на пателарна луксация

Основните елементи на нехирургичното лечение са управлението на телесното тегло, физиотерапията, модификацията на упражненията и лекарствената терапия (противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарствени средства). Същите техники са важни и за краткосрочното третиране на кучета, които се лекуват хирургично, въпреки че основната хирургическа цел е да се сведе до минимум изискването за дългосрочно ограничаване на упражненията и приемането на медикаменти.

Хирургични методи за лечение на пателарна луксация

Хирургичното третиране се препоръчва при кучета с прекъсваща или постоянна куцота, дължаща се на пателарната пуксация. Съществуват няколко хирургични техники, но основната цел е да се постигне нормално подравняване на бицепсовия механизъм спрямо целия крак. Това изисква преконтуриране на костите и реконструкция на меките тъкани.

• Транспозиция на тибиалния гребен

Най-важният компонент на техниката е подравняването на мястото на захващане на сухожилието, обхващащо колянното капаче и тибията. Тъй като костите се лекуват много по-ефективно от сухожилията, костта, към която е прикрепено това сухожилие се изрязва и се премества в по-подходяща позиция. Фиксира се на избраното място и костта зараства за 4-8 седмици. Често се поставя допълнителна фиксация от ортопедична тел, която се закрепя към фиксатора (най-често ортопедична игла) и неутрализира силите на опън от бицепсовия механизъм.

• Остеотомия на бедрената кост (femoral varus osteotomy)

При някои кучета с много дъговидна форма на бедрената кост се налага изправянето и. Това се постига с изваждането на клин от костта (понякога в три измерения) и последващото и фиксиране с помощта на пластина и винтове. Процедурата се извършва най-често при едри породи кучета и при кучета с много висока степен на пателарна луксация. Компютърната томография дава много добра информация и възможност за триизмерно планиране на процедурата.

• Сулкопластика

Когато жлеба на бедрената кост е прекалено плитък се предприема неговото задълбочаване. Това включва изрязване на клин или блок от кост и хрущял и последващото му връщане във вече задълбочения жлеб. Понякога, когато е необходимо по-дълбоко задълбочаване, по-добър резултат дава премахването на блок, отколкото клин.

• Реконструкция на меките тъкани 

При повечето кучета, засегнати от пателарната луксация, меките тъкани от двете страни на пателата са прекалено стегнати или твърде отпуснати. Реконструкциите имат за цел отпускане на затегнатите структури или затягане на отпуснатите такива.

Ще бъде ли в състояние кучето ми да се движи нормално след операция за пателарна луксация? 

Първоначално кучето ще трябва да премине през период на възстановяване от около 6 седмици. Той включва почивка, ограничаване на движенията и разхождането само на каишка. По време на възстановителния период ще Ви бъдат дадени точни указания за упражненията, които ще трябва да извършва вашето куче. Физиотерапията е от голямо значение за доброто възстановяване.

След завършване на 6 седмичния период на възстановяване, ако всичко е наред и кучето няма оплаквания, няма причина, поради която то да не се върне към нормалната си активност и начин на живот.